Al fin, su marido se cansó de quedar bien con ella y se fue a quedar bien con alguien más.
Los primeros días Ofelia sintió la soledad como un cuchillo y se tuvo tanta pena que andaba por la casa a ratos ruborizada y a ratos pálida. [...]
Un día cambió los cuadros de pared, otro regaló sillas del comedor que de tanto ser modernas pasaron de moda. [...]. Al último arremetió contra su sala, segura de que urgía cambiar la tela de los sillones.
El tapicero llegó al mismo tiempo en que le entregaron por escrito la petición formal de divorcio. La puso a un lado para pensar en cosas más tangibles que el desamor en ocho letras. Trajinó en un muestrario buscando un color nuevo y cuando se decidió por el verde pálido el tapicero llamó a dos ayudantes que levantaron los muebles rumbo al taller.
[...] Ofelia los vio irse y siguió con la mirada el rastro de cositas que iban saliendo de entre los cojines: un botón, dos alfileres, una pluma que ya no pintaba, unas llaves de quién sabe dónde, un boleto de Bellas Artes que nunca encontraron a tiempo para llegar a la función, el rabo de unos anteojos, dos almendras que fueron botana y un papelito color de rosa, doblado en cuatro, que Ofelia recogió con el mismo sosiego con que había ido recogiendo los demás triques.
Lo abrió. Tenía escrito un recado con letras grandes e imprecisas que decía: «Corazón: has lo que lo que tu quieras, lo que mas quieras, has lo que tu decidas, has lo que mas te convenga, has lo que sientas mejor para todos».
«¿Has?», dijo Ofelia en voz alta. ¿Su marido se había ido con una mujer que escribía «haz» de hacer como «has» de haber? ¿Con una que no le ponía el acento a «tú» el pronombre y lo volvía «tu» el adjetivo? ¿Con alguien capaz de confundir el «más» de cantidad con el «mas» de no obstante?
La ortografía es una forma sutil de la elegancia de alma, quien no la tiene puede vivir en donde se le dé la gana.
Según el pliego que debía firmar, la causa del divorcio era incompatibilidad de caracteres. «Nada más cierto», pensó ella. «La ortografía es carácter». Firmó. | Най-накрая се измори да се държи добре с нея и замина да търси друга, с която да се държи добре. В първите дни Офелия чувстваше как самотата я пронизва като нож. Изпадна в самосъжаление и бродеше из къщата ту почервеняла от срам, ту пребледняла. [...] Един ден смени картините по стените, друг ден подари столовете от трапезарията, които бидейки толкова дълго модерни, вече изглеждаха старомодни. [...] Накрая стремително се насочи към салона, убедена, че е време да смени дамаската на креслата. Тапицерът дойде по същото време, по което й връчиха oфициалната молба за развод. Постави я настрани, тъй като имаше да мисли за неща, по-реални от липсата на любов, изписана със шест букви. Прокара поглед по каталога с мостри с надеждата да открие нов цвят и след като най-накрая се спря на бледозеленото, тапицерът повика двама свои помощници, за да отнесат мебелите към ателието. [...] Офелия ги наблюдаваше как се отдалечават, проследявайки с поглед поредицата от вещи, които се изсипваха една след друга измежду възглавничките: едно копче, две карфици, една писалка, която вече не пишеше, някакви ключове от господ знае къде, билет за представление, което така и не намериха време да посетят, капачката на бинокъл, две бадемчета, останали от закуска и една хартийка в розов цвят, сгъната на четири, която Офелия повдигна със същото спокойствие, както и останалите вещи. Отвори я. Имаше съобщение, написано с големи и неравни букви, което гласеше: «Миличко, нъправи това, коието ти искаш, коието наймного искаш, нъправи това, коието решиш, коието ти е найудобно, нъправи това, коието мислиш, че е найдобро за всички». „Нъправи?” , повтори на висок глас Офелия. Съпругът й я беше напуснал заради жена, която пишеше „нъправи” место „направи”? Заради жена, която не знае, как се изписва относителното местоимение „което”? Заради някой, който смята, че превъзходната степен не се пише с тире? Грамотността е проницателно изражение на деликатността на душата. Който не я притежава, може да живее така, както му харесва. Според документа, който трябваше да подпише, причината за развода беше "несъвместимост на характерите". „Нищо по-вярно”, помисли си Офелия. „Правописът говори много за характера” и го подписа.
|