ProZ.com translation contests »
11th ProZ.com translation contest: "Contemporary society" » Bulgarian to English » Entry by Peter Skipp


Source text in Bulgarian

Translation by Peter Skipp (#12482) — Winner

народопсихологията ни като еманация на националния дух и средоточие на българското
светоусещане. Когато житейският опит и дълбочината на мисълта намерят лаконичен израз,
резултатът е кратко изречение, което поразява с остроумието си и звучи като откровение.
Често се твърди, че българинът е земен човек и в ежедневието си се стреми да
избягва крайностите – според разпространеното мнение е по-добре да се следва политика на
конформизъм. Вероятно тази мисловна парадигма е залегнала в създаването на пословици
като „Да би мирно седяло, не би чудо видяло“. Дори в любовта българинът остава здраво
стъпил на нозете си – „Либи либе с кусура му“ казват старите хора. Но битува и друг тип
светоусещане, друга екзистенциална формула, породила поговорката „Докато умните се
наумуват, лудите се налудуват“. Стига се дори по-далеч, като се твърди, че „Ако господ ме не
ще, дяволът рушвет дава за мен“. В последното намира глас и традиционната според някои
липса на религиозност, което вероятно е едно невярно разбиране, останало от годините
на комунизма. Когато казват „Ако попът се напива, селото не изтрезнява“, това е по-скоро
съждение, тъждествено със социалната, а не с религиозна критика.
Българите са свикнали да се справят сами с предизвикателствата: „Затънат ли ти
колелата, не чакай Крали Марко да ти ги изправи“. Всеобщото усещане е, че „българският дял“
е да се прекалява с работата, а не с почивката: „Канили магарето на сватба, но му заръчали да
вземе и самара“. Нишката на индивидуализма личи в съждението: „Орташката работа вълци я
яли“ т.е. разчитай само на себе си.
Сред най-високо ценените качества на този земен човек е острият ум: „Ума му толкоз
кескин – разцепва конеца и на бълхата шалвари направя“. Работливият се радва на уважение,
но и този, който съумява сам да се похвали, също е даван за пример: „Кокошка, дето най-много
кудкудяка, най-малко снася“.
В нашите пословици има и много хумор: „Върви му като на бито куче тояга“.
Българските пословици и поговорки са пречистени и съвършени като скъпоценни
камъни – едно словесно богатство, завещано ни от бащите ни, което сме длъжни да съхраним
за децата на нашите деца.
… our popular psychology as an emanation of the national spirit and the mainstream of the Bulgarian worldview. When worldly experience and profundity of thought find a laconic expression, the result is a brief sentence, as striking as it is revealing. It is often claimed that Bulgarians are earthy creatures who prefer to avoid the extremes of daily life; widespread belief would have it that conformism is the better policy. This is perhaps the rational paradigm that gave rise to sayings like, “Contemplate peace, lest thou contemplatest strife.” Even in romance, Bulgarians plant their feet firmly on the ground: “Dwell upon love, and not upon blemish,” say elderly folks. Yet, another worldview and another existential formula are also abroad, giving rise to the saying, “Whilst the clever reason, madness is in season.” This goes one better with the saying, “Let the Lord spurn me, for the devil proffers gold for me.” This saying also voices a traditional, according to some, lack of piety: most likely a false interpretation left-over from Communist times. Whoever says, “With the priest drunk, the parish is sunk,” passes comment on matters social, not clerical.
Bulgarians are used to tackling challenge on their own: “When you be stuck in mud, wait not for Krali Marko the brave to pluck you from the rut.” The universal view has it that 'the Bulgarian way' is to overdo toil, rather than rest: “Invite the donkey to wedding, yet ask him to bring his back-plate.” The thread of individualism also shows in the proposition that “Wolves ate the common weal,” meaning that one ought to rely on one’s own devices.
A keen mind is among the most highly valued attributes of this earthy type: “A sharp man would split cotton thread in two and have enough left over to sew pants for a flea.” And while industriousness earns respect, those full of praise for themselves also get a mention: “The loudest hen lays the fewest eggs.”
There is much humour in Bulgarian sayings: “It becomes him like a stick becomes a beaten dog.” Bulgarian sayings and proverbs are as pure and brilliant as jewels: a verbal treasure-trove our forefathers passed on to us that we in our turn are duty-bound to pass on to our children’s children.


Discuss this entry